било упокоило

Речник на българския език

1. било упокоило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било упокоило е производна форма на упокоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).