умопомрачѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост.
2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачение от щастие.
• До умопомрачение. — До неспособност да разбирам, да разсъждавам; до лудост. Работя до умопомрачение.
1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост.
2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачение от щастие.
• До умопомрачение. — До неспособност да разбирам, да разсъждавам; до лудост. Работя до умопомрачение.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- омопомрачение
- омопомръчение
- омопумрачение
- омопумръчение
- омупомрачение
- омупомръчение
- омупумрачение
- омупумръчение
- умопомръчение
- умопумрачение
- умопумръчение
- умупомрачение
- умупомръчение
- умупумрачение
- умупумръчение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | умо-пом-ра-че-ние | |
|---|---|---|
| членувано | умо-пом-ра-че-ни-е-то | |
| мн.ч. | умо-пом-ра-че-ния | |
| членувано | умо-пом-ра-че-ни-я-та |