безу̀мие — съществително име, среден род (тип 72)
Значение
мн. безу̀мия, ср.
1. Само ед. Лудост.
2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
3. Безумна проява или постъпка.
1. Само ед. Лудост.
2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
3. Безумна проява или постъпка.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- бизумие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | бе-зу-мие | |
---|---|---|
членувано | бе-зу-ми-е-то | |
мн.ч. | бе-зу-мия | |
членувано | бе-зу-ми-я-та |