безумие

Речник на българския език

безу̀мие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. безу̀мия, ср.
1. Само ед. Лудост.
2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
3. Безумна проява или постъпка.

Грешни изписвания (1)

  • бизумие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зу-мие
членувано бе-зу-ми-е-то
мн.ч. бе-зу-мия
членувано бе-зу-ми-я-та