умопобъркам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	умо-по-бър-кам	умо-по-бър-ка-ме
2 лице	умо-по-бър-каш	умо-по-бър-ка-те
3 лице	умо-по-бър-ка	умо-по-бър-кат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	умо-по-бър-ках	умо-по-бър-ках-ме
2 лице	умо-по-бър-ка	умо-по-бър-ках-те
3 лице	умо-по-бър-ка	умо-по-бър-ка-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	умо-по-бър-ках	умо-по-бър-ках-ме
2 лице	умо-по-бър-ка-ше	умо-по-бър-ках-те
3 лице	умо-по-бър-ка-ше	умо-по-бър-ка-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	умопобъркал съм	умопобъркала съм	умопобъркало съм	умопобъркали сме
2 лице	умопобъркал си	умопобъркала си	умопобъркало си	умопобъркали сте
3 лице	умопобъркал е	умопобъркала е	умопобъркало е	умопобъркали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях умопобъркал	бях умопобъркала	бях умопобъркало	бяхме умопобъркали
2 лице	беше умопобъркал	беше умопобъркала	беше умопобъркало	бяхте умопобъркали
3 лице	беше умопобъркал	беше умопобъркала	беше умопобъркало	бяха умопобъркали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще умопобъркам	ще умопобъркаме
2 лице	ще умопобъркаш	ще умопобъркате
3 лице	ще умопобърка	ще умопобъркат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм умопобъркал	ще съм умопобъркала	ще съм умопобъркало	ще сме умопобъркали
2 лице	ще си умопобъркал	ще си умопобъркала	ще си умопобъркало	ще сте умопобъркали
3 лице	ще е умопобъркал	ще е умопобъркала	ще е умопобъркало	ще са умопобъркали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да умопобъркам	щяхме да умопобъркаме
2 лице	щеше да умопобъркаш	щяхте да умопобъркате
3 лице	щеше да умопобърка	щяха да умопобъркат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм умопобъркал	щях да съм умопобъркала	щях да съм умопобъркало	щяхме да сме умопобъркали
2 лице	щеше да си умопобъркал	щеше да си умопобъркала	щеше да си умопобъркало	щяхте да сте умопобъркали
3 лице	щеше да е умопобъркал	щеше да е умопобъркала	щеше да е умопобъркало	щяха да са умопобъркали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	умопобъркал съм	умопобъркала съм	умопобъркало съм	умопобъркали сме
2 лице	умопобъркал си	умопобъркала си	умопобъркало си	умопобъркали сте
3 лице	умо-по-бър-кал умопобъркал е	умо-по-бър-ка-ла умопобъркала е	умо-по-бър-ка-ло умопобъркало е	умо-по-бър-ка-ли умопобъркали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	умопобъркал съм	умопобъркала съм	умопобъркало съм	умопобъркали сме
2 лице	умопобъркал си	умопобъркала си	умопобъркало си	умопобъркали сте
3 лице	умо-по-бър-кал умопобъркал е	умо-по-бър-ка-ла умопобъркала е	умо-по-бър-ка-ло умопобъркало е	умо-по-бър-ка-ли умопобъркали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм умопобъркал	била съм умопобъркала	било съм умопобъркало	били сме умопобъркали
2 лице	бил си умопобъркал	била си умопобъркала	било си умопобъркало	били сте умопобъркали
3 лице	бил умопобъркал бил е умопобъркал	била умопобъркала била е умопобъркала	било умопобъркало било е умопобъркало	били умопобъркали били са умопобъркали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да умопобъркам	щяла съм да умопобъркам	щяло съм да умопобъркам	щели сме да умопобъркаме
2 лице	щял си да умопобъркаш	щяла си да умопобъркаш	щяло си да умопобъркаш	щели сте да умопобъркате
3 лице	щял да умопобърка щял е да умопобърка	щяла да умопобърка щяла е да умопобърка	щяло да умопобърка щяло е да умопобърка	щели да умопобъркат щели са да умопобъркат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм умопобъркал	щяла съм да съм умопобъркала	щяло съм да съм умопобъркало	щели сме да сме умопобъркали
2 лице	щял си да си умопобъркал	щяла си да си умопобъркала	щяло си да си умопобъркало	щели сте да сте умопобъркали
3 лице	щял да е умопобъркал щял е да е умопобъркал	щяла да е умопобъркала щяла е да е умопобъркала	щяло да е умопобъркало щяло е да е умопобъркало	щели да са умопобъркали щели са да са умопобъркали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих умопобъркал	бих умопобъркала	бих умопобъркало	бихме умопобъркали
2 лице	би умопобъркал	би умопобъркала	би умопобъркало	бихте умопобъркали
3 лице	би умопобъркал	би умопобъркала	би умопобъркало	биха умопобъркали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
умо-по-бър-кай	умо-по-бър-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		умо-по-бър-кан
		непълен член	умо-по-бър-ка-ния
		пълен член	умо-по-бър-ка-ни-ят
	женски род		умо-по-бър-ка-на
		членувано	умо-по-бър-ка-на-та
	среден род		умо-по-бър-ка-но
		членувано	умо-по-бър-ка-но-то
множествено число			умо-по-бър-ка-ни
		членувано	умо-по-бър-ка-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		умо-по-бър-кал
		непълен член	умо-по-бър-ка-лия
		пълен член	умо-по-бър-ка-ли-ят
	женски род		умо-по-бър-ка-ла
		членувано	умо-по-бър-ка-ла-та
	среден род		умо-по-бър-ка-ло
		членувано	умо-по-бър-ка-ло-то
множествено число			умо-по-бър-ка-ли
		членувано	умо-по-бър-ка-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	умо-по-бър-кал
	женски род	умо-по-бър-ка-ла
	среден род	умо-по-бър-ка-ло
множествено число		умо-по-бър-ка-ли