умопобъркаха

Речник на българския език

1. умопобъркаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умопобъркаха е производна форма на умопобъркам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умопобъркаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

умопобъркаха е производна форма на умопобъркам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).