щяла съм да умопобъркам

Речник на българския език

1. щяла съм да умопобъркам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да умопобъркам е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).