умопобърка

Речник на българския език

1. умопобърка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умопобърка е производна форма на умопобъркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. умопобърка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умопобърка е производна форма на умопобъркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. умопобърка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умопобърка е производна форма на умопобъркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).