умопобъркаше

Речник на българския език

1. умопобъркаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умопобъркаше е производна форма на умопобъркам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умопобъркаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умопобъркаше е производна форма на умопобъркам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).