узаконя

Речник на българския език

узаконя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

узаконѝш, мин. св. узаконѝх, мин. прич. узаконѝх, св.вж. узаконявам.

Грешни изписвания (16)

  • озаконйа
  • озаконйъ
  • озакунйа
  • озакунйъ
  • озъконйа
  • озъконйъ
  • озъкунйа
  • озъкунйъ
  • узаконйа
  • узаконйъ
  • узакунйа
  • узакунйъ
  • узъконйа
  • узъконйъ
  • узъкунйа
  • узъкунйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уза-ко-ня уза-ко-ним
2 лице уза-ко-ниш уза-ко-ни-те
3 лице уза-ко-ни уза-ко-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уза-ко-них уза-ко-них-ме
2 лице уза-ко-ни уза-ко-них-те
3 лице уза-ко-ни уза-ко-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уза-ко-нях уза-ко-нях-ме
2 лице уза-ко-не-ше уза-ко-нях-те
3 лице уза-ко-не-ше уза-ко-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице узаконил съм узаконила съм узаконило съм узаконили сме
2 лице узаконил си узаконила си узаконило си узаконили сте
3 лице узаконил е узаконила е узаконило е узаконили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях узаконил бях узаконила бях узаконило бяхме узаконили
2 лице беше узаконил беше узаконила беше узаконило бяхте узаконили
3 лице беше узаконил беше узаконила беше узаконило бяха узаконили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще узаконя ще узаконим
2 лице ще узакониш ще узаконите
3 лице ще узакони ще узаконят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм узаконил ще съм узаконила ще съм узаконило ще сме узаконили
2 лице ще си узаконил ще си узаконила ще си узаконило ще сте узаконили
3 лице ще е узаконил ще е узаконила ще е узаконило ще са узаконили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да узаконя щяхме да узаконим
2 лице щеше да узакониш щяхте да узаконите
3 лице щеше да узакони щяха да узаконят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм узаконил щях да съм узаконила щях да съм узаконило щяхме да сме узаконили
2 лице щеше да си узаконил щеше да си узаконила щеше да си узаконило щяхте да сте узаконили
3 лице щеше да е узаконил щеше да е узаконила щеше да е узаконило щяха да са узаконили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице узаконял съм узаконяла съм узаконяло съм узаконели сме
2 лице узаконял си узаконяла си узаконяло си узаконели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице узаконил съм узаконила съм узаконило съм узаконили сме
2 лице узаконил си узаконила си узаконило си узаконили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм узаконил била съм узаконила било съм узаконило били сме узаконили
2 лице бил си узаконил била си узаконила било си узаконило били сте узаконили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да узаконя щяла съм да узаконя щяло съм да узаконя щели сме да узаконим
2 лице щял си да узакониш щяла си да узакониш щяло си да узакониш щели сте да узаконите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм узаконил щяла съм да съм узаконила щяло съм да съм узаконило щели сме да сме узаконили
2 лице щял си да си узаконил щяла си да си узаконила щяло си да си узаконило щели сте да сте узаконили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих узаконил бих узаконила бих узаконило бихме узаконили
2 лице би узаконил би узаконила би узаконило бихте узаконили
3 лице би узаконил би узаконила би узаконило биха узаконили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уза-ко-ни уза-ко-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уза-ко-нен
непълен член уза-ко-не-ния
пълен член уза-ко-не-ни-ят
женски род уза-ко-не-на
членувано уза-ко-не-на-та
среден род уза-ко-не-но
членувано уза-ко-не-но-то
множествено число уза-ко-не-ни
членувано уза-ко-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уза-ко-нил
непълен член уза-ко-ни-лия
пълен член уза-ко-ни-ли-ят
женски род уза-ко-ни-ла
членувано уза-ко-ни-ла-та
среден род уза-ко-ни-ло
членувано уза-ко-ни-ло-то
множествено число уза-ко-ни-ли
членувано уза-ко-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уза-ко-нял
женски род уза-ко-ня-ла
среден род уза-ко-ня-ло
множествено число уза-ко-не-ли