узаконил
1.
узаконил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
узаконил
е производна форма
на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
узаконил —
мин. деят. св. прич. м. р.
узаконил
е производна форма
на узаконя (мин. деят. св. прич. м. р.).