узаконила е

Речник на българския език

1. узаконила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

узаконила е е производна форма на узаконя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. узаконила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

узаконила е е производна форма на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).