узаконели

Речник на българския език

1. узаконели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

узаконели е производна форма на узаконя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. узаконели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

узаконели е производна форма на узаконя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).