узаконеше

Речник на българския език

1. узаконеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

узаконеше е производна форма на узаконя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. узаконеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

узаконеше е производна форма на узаконя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).