узаконени

Речник на българския език

1. узаконени — мн. ч.

узаконени е производна форма на узаконен (мн. ч.).

2. узаконени — мин. страд. прич. мн. ч.

узаконени е производна форма на узаконя (мин. страд. прич. мн. ч.).