увенчавам

Речник на българския език

увенча̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

увенча̀ваш, несв. и увенча̀я, св.
1. Остар. Кого. Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. Увенчават войниците с цветя.
2. Прен. Какво. Стоя на върха; приключвам, представлявам връх, край на нещо. Вечни снегове увенчават върха.
3. Прен. Какво. Приключвам, представлявам щастлив, успешен край (на дълги усилия, борби, труд и др.). Блестящо представяне увенча големия ѝ труд и безсъние.
увенчавам се/увенчая се. — Приключвам с щастлив, успешен край (за труд, усилия, борба и др.). Борбата се увенча с победа.
прил. увенча̀н, увенча̀на, увенча̀но, мн. увенча̀ни.

Грешни изписвания (7)

  • овенчавам
  • овенчавъм
  • овинчавам
  • овинчавъм
  • увенчавъм
  • увинчавам
  • увинчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице увен-ча-вам увен-ча-ва-ме
2 лице увен-ча-ваш увен-ча-ва-те
3 лице увен-ча-ва увен-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице увен-ча-вах увен-ча-вах-ме
2 лице увен-ча-ва увен-ча-вах-те
3 лице увен-ча-ва увен-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице увен-ча-вах увен-ча-вах-ме
2 лице увен-ча-ва-ше увен-ча-вах-те
3 лице увен-ча-ва-ше увен-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчавал съм увенчавала съм увенчавало съм увенчавали сме
2 лице увенчавал си увенчавала си увенчавало си увенчавали сте
3 лице увенчавал е увенчавала е увенчавало е увенчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увенчавал бях увенчавала бях увенчавало бяхме увенчавали
2 лице беше увенчавал беше увенчавала беше увенчавало бяхте увенчавали
3 лице беше увенчавал беше увенчавала беше увенчавало бяха увенчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще увенчавам ще увенчаваме
2 лице ще увенчаваш ще увенчавате
3 лице ще увенчава ще увенчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увенчавал ще съм увенчавала ще съм увенчавало ще сме увенчавали
2 лице ще си увенчавал ще си увенчавала ще си увенчавало ще сте увенчавали
3 лице ще е увенчавал ще е увенчавала ще е увенчавало ще са увенчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да увенчавам щяхме да увенчаваме
2 лице щеше да увенчаваш щяхте да увенчавате
3 лице щеше да увенчава щяха да увенчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увенчавал щях да съм увенчавала щях да съм увенчавало щяхме да сме увенчавали
2 лице щеше да си увенчавал щеше да си увенчавала щеше да си увенчавало щяхте да сте увенчавали
3 лице щеше да е увенчавал щеше да е увенчавала щеше да е увенчавало щяха да са увенчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчавал съм увенчавала съм увенчавало съм увенчавали сме
2 лице увенчавал си увенчавала си увенчавало си увенчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчавал съм увенчавала съм увенчавало съм увенчавали сме
2 лице увенчавал си увенчавала си увенчавало си увенчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увенчавал била съм увенчавала било съм увенчавало били сме увенчавали
2 лице бил си увенчавал била си увенчавала било си увенчавало били сте увенчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увенчавам щяла съм да увенчавам щяло съм да увенчавам щели сме да увенчаваме
2 лице щял си да увенчаваш щяла си да увенчаваш щяло си да увенчаваш щели сте да увенчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увенчавал щяла съм да съм увенчавала щяло съм да съм увенчавало щели сме да сме увенчавали
2 лице щял си да си увенчавал щяла си да си увенчавала щяло си да си увенчавало щели сте да сте увенчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увенчавал бих увенчавала бих увенчавало бихме увенчавали
2 лице би увенчавал би увенчавала би увенчавало бихте увенчавали
3 лице би увенчавал би увенчавала би увенчавало биха увенчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увен-ча-вай увен-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род увен-ча-ван
непълен член увен-ча-ва-ния
пълен член увен-ча-ва-ни-ят
женски род увен-ча-ва-на
членувано увен-ча-ва-на-та
среден род увен-ча-ва-но
членувано увен-ча-ва-но-то
множествено число увен-ча-ва-ни
членувано увен-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увен-ча-вал
непълен член увен-ча-ва-лия
пълен член увен-ча-ва-ли-ят
женски род увен-ча-ва-ла
членувано увен-ча-ва-ла-та
среден род увен-ча-ва-ло
членувано увен-ча-ва-ло-то
множествено число увен-ча-ва-ли
членувано увен-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увен-ча-вал
женски род увен-ча-ва-ла
среден род увен-ча-ва-ло
множествено число увен-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род увен-ча-ващ
непълен член увен-ча-ва-щия
пълен член увен-ча-ва-щи-ят
женски род увен-ча-ва-ща
членувано увен-ча-ва-ща-та
среден род увен-ча-ва-що
членувано увен-ча-ва-що-то
множествено число увен-ча-ва-щи
членувано увен-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

увен-ча-вай-ки