увенчавах

Речник на българския език

1. увенчавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

увенчавах е производна форма на увенчавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. увенчавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

увенчавах е производна форма на увенчавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).