увенчавал си

Речник на българския език

1. увенчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увенчавал си е производна форма на увенчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увенчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увенчавал си е производна форма на увенчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. увенчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увенчавал си е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).