бил си увенчавал

Речник на българския език

1. бил си увенчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си увенчавал е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).