увенчава

Речник на българския език

1. увенчава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

увенчава е производна форма на увенчавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. увенчава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

увенчава е производна форма на увенчавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. увенчава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

увенчава е производна форма на увенчавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).