тъжовен

Речник на българския език

тъжо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тъжо̀вна, тъжо̀вно, мн. тъжо̀вни, прил. Тъжен.
нареч. тъжо̀вно.
същ. тъжо̀вност, тъжовността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • тажовен
  • тажовин
  • тъжовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъ-жо-вен
непълен член тъ-жов-ния
пълен член тъ-жов-ни-ят
ж. р. тъ-жов-на
членувано тъ-жов-на-та
ср. р. тъ-жов-но
членувано тъ-жов-но-то
мн. ч. тъ-жов-ни
членувано тъ-жов-ни-те