съоръжавам

Речник на българския език

съоръжа̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

съоръжа̀ваш, несв. и съоръжа̀, св.; какво, с какво. Обзавеждам, снабдявам, оборудвам. Съоръжиха кабинета с модерна техника.

Грешни изписвания (15)

  • саоражавам
  • саоражавъм
  • саоръжавам
  • саоръжавъм
  • сауражавам
  • сауражавъм
  • сауръжавам
  • сауръжавъм
  • съоражавам
  • съоражавъм
  • съоръжавъм
  • съуражавам
  • съуражавъм
  • съуръжавам
  • съуръжавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-о-ръ-жа-вам съ-о-ръ-жа-ва-ме
2 лице съ-о-ръ-жа-ваш съ-о-ръ-жа-ва-те
3 лице съ-о-ръ-жа-ва съ-о-ръ-жа-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-о-ръ-жа-вах съ-о-ръ-жа-вах-ме
2 лице съ-о-ръ-жа-ва съ-о-ръ-жа-вах-те
3 лице съ-о-ръ-жа-ва съ-о-ръ-жа-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-о-ръ-жа-вах съ-о-ръ-жа-вах-ме
2 лице съ-о-ръ-жа-ва-ше съ-о-ръ-жа-вах-те
3 лице съ-о-ръ-жа-ва-ше съ-о-ръ-жа-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съоръжавал съм съоръжавала съм съоръжавало съм съоръжавали сме
2 лице съоръжавал си съоръжавала си съоръжавало си съоръжавали сте
3 лице съоръжавал е съоръжавала е съоръжавало е съоръжавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съоръжавал бях съоръжавала бях съоръжавало бяхме съоръжавали
2 лице беше съоръжавал беше съоръжавала беше съоръжавало бяхте съоръжавали
3 лице беше съоръжавал беше съоръжавала беше съоръжавало бяха съоръжавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съоръжавам ще съоръжаваме
2 лице ще съоръжаваш ще съоръжавате
3 лице ще съоръжава ще съоръжават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съоръжавал ще съм съоръжавала ще съм съоръжавало ще сме съоръжавали
2 лице ще си съоръжавал ще си съоръжавала ще си съоръжавало ще сте съоръжавали
3 лице ще е съоръжавал ще е съоръжавала ще е съоръжавало ще са съоръжавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съоръжавам щяхме да съоръжаваме
2 лице щеше да съоръжаваш щяхте да съоръжавате
3 лице щеше да съоръжава щяха да съоръжават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съоръжавал щях да съм съоръжавала щях да съм съоръжавало щяхме да сме съоръжавали
2 лице щеше да си съоръжавал щеше да си съоръжавала щеше да си съоръжавало щяхте да сте съоръжавали
3 лице щеше да е съоръжавал щеше да е съоръжавала щеше да е съоръжавало щяха да са съоръжавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съоръжавал съм съоръжавала съм съоръжавало съм съоръжавали сме
2 лице съоръжавал си съоръжавала си съоръжавало си съоръжавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съоръжавал съм съоръжавала съм съоръжавало съм съоръжавали сме
2 лице съоръжавал си съоръжавала си съоръжавало си съоръжавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съоръжавал била съм съоръжавала било съм съоръжавало били сме съоръжавали
2 лице бил си съоръжавал била си съоръжавала било си съоръжавало били сте съоръжавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съоръжавам щяла съм да съоръжавам щяло съм да съоръжавам щели сме да съоръжаваме
2 лице щял си да съоръжаваш щяла си да съоръжаваш щяло си да съоръжаваш щели сте да съоръжавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съоръжавал щяла съм да съм съоръжавала щяло съм да съм съоръжавало щели сме да сме съоръжавали
2 лице щял си да си съоръжавал щяла си да си съоръжавала щяло си да си съоръжавало щели сте да сте съоръжавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съоръжавал бих съоръжавала бих съоръжавало бихме съоръжавали
2 лице би съоръжавал би съоръжавала би съоръжавало бихте съоръжавали
3 лице би съоръжавал би съоръжавала би съоръжавало биха съоръжавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-о-ръ-жа-вай съ-о-ръ-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-о-ръ-жа-ван
непълен член съ-о-ръ-жа-ва-ния
пълен член съ-о-ръ-жа-ва-ни-ят
женски род съ-о-ръ-жа-ва-на
членувано съ-о-ръ-жа-ва-на-та
среден род съ-о-ръ-жа-ва-но
членувано съ-о-ръ-жа-ва-но-то
множествено число съ-о-ръ-жа-ва-ни
членувано съ-о-ръ-жа-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-о-ръ-жа-вал
непълен член съ-о-ръ-жа-ва-лия
пълен член съ-о-ръ-жа-ва-ли-ят
женски род съ-о-ръ-жа-ва-ла
членувано съ-о-ръ-жа-ва-ла-та
среден род съ-о-ръ-жа-ва-ло
членувано съ-о-ръ-жа-ва-ло-то
множествено число съ-о-ръ-жа-ва-ли
членувано съ-о-ръ-жа-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-о-ръ-жа-вал
женски род съ-о-ръ-жа-ва-ла
среден род съ-о-ръ-жа-ва-ло
множествено число съ-о-ръ-жа-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-о-ръ-жа-ващ
непълен член съ-о-ръ-жа-ва-щия
пълен член съ-о-ръ-жа-ва-щи-ят
женски род съ-о-ръ-жа-ва-ща
членувано съ-о-ръ-жа-ва-ща-та
среден род съ-о-ръ-жа-ва-що
членувано съ-о-ръ-жа-ва-що-то
множествено число съ-о-ръ-жа-ва-щи
членувано съ-о-ръ-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-о-ръ-жа-вай-ки