бил е съоръжавал

Речник на българския език

1. бил е съоръжавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е съоръжавал е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).