съоръжавал

Речник на българския език

1. съоръжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съоръжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

съоръжавал е производна форма на съоръжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съоръжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съоръжавал е производна форма на съоръжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).