съоръжавал е

Речник на българския език

1. съоръжавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал е е производна форма на съоръжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал е е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съоръжавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал е е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).