съоръжавал съм

Речник на българския език

1. съоръжавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал съм е производна форма на съоръжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал съм е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съоръжавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал съм е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).