съоръжавало

Речник на българския език

1. съоръжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съоръжавало е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съоръжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съоръжавало е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съоръжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съоръжавало е производна форма на съоръжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съоръжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съоръжавало е производна форма на съоръжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).