сторя

Речник на българския език

сто̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

сто̀риш, мин. св. сто̀рих, мин. прич. сто̀рил, св.вж. сторвам.

Грешни изписвания (1)

  • сторъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сто-ря сто-рим
2 лице сто-риш сто-ри-те
3 лице сто-ри сто-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сто-рих сто-рих-ме
2 лице сто-ри сто-рих-те
3 лице сто-ри сто-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сто-рех сто-рех-ме
2 лице сто-ре-ше сто-рех-те
3 лице сто-ре-ше сто-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сторил съм сторила съм сторило съм сторили сме
2 лице сторил си сторила си сторило си сторили сте
3 лице сторил е сторила е сторило е сторили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сторил бях сторила бях сторило бяхме сторили
2 лице беше сторил беше сторила беше сторило бяхте сторили
3 лице беше сторил беше сторила беше сторило бяха сторили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сторя ще сторим
2 лице ще сториш ще сторите
3 лице ще стори ще сторят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сторил ще съм сторила ще съм сторило ще сме сторили
2 лице ще си сторил ще си сторила ще си сторило ще сте сторили
3 лице ще е сторил ще е сторила ще е сторило ще са сторили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сторя щяхме да сторим
2 лице щеше да сториш щяхте да сторите
3 лице щеше да стори щяха да сторят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сторил щях да съм сторила щях да съм сторило щяхме да сме сторили
2 лице щеше да си сторил щеше да си сторила щеше да си сторило щяхте да сте сторили
3 лице щеше да е сторил щеше да е сторила щеше да е сторило щяха да са сторили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сторел съм сторела съм сторело съм сторели сме
2 лице сторел си сторела си сторело си сторели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сторил съм сторила съм сторило съм сторили сме
2 лице сторил си сторила си сторило си сторили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сторил била съм сторила било съм сторило били сме сторили
2 лице бил си сторил била си сторила било си сторило били сте сторили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сторя щяла съм да сторя щяло съм да сторя щели сме да сторим
2 лице щял си да сториш щяла си да сториш щяло си да сториш щели сте да сторите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сторил щяла съм да съм сторила щяло съм да съм сторило щели сме да сме сторили
2 лице щял си да си сторил щяла си да си сторила щяло си да си сторило щели сте да сте сторили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сторил бих сторила бих сторило бихме сторили
2 лице би сторил би сторила би сторило бихте сторили
3 лице би сторил би сторила би сторило биха сторили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сто-ри сто-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сто-рен
непълен член сто-ре-ния
пълен член сто-ре-ни-ят
женски род сто-ре-на
членувано сто-ре-на-та
среден род сто-ре-но
членувано сто-ре-но-то
множествено число сто-ре-ни
членувано сто-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сто-рил
непълен член сто-ри-лия
пълен член сто-ри-ли-ят
женски род сто-ри-ла
членувано сто-ри-ла-та
среден род сто-ри-ло
членувано сто-ри-ло-то
множествено число сто-ри-ли
членувано сто-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сто-рел
женски род сто-ре-ла
среден род сто-ре-ло
множествено число сто-ре-ли