сторила си

Речник на българския език

1. сторила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

сторила си е производна форма на сторя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. сторила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

сторила си е производна форма на сторя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).