сторило е

Речник на българския език

1. сторило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сторило е е производна форма на сторя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сторило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сторило е е производна форма на сторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).