сторело

Речник на българския език

1. сторело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сторело е производна форма на сторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сторело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сторело е производна форма на сторя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).