сторило си

Речник на българския език

1. сторило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сторило си е производна форма на сторя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сторило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сторило си е производна форма на сторя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).