сторели

Речник на българския език

1. сторели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сторели е производна форма на сторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сторели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сторели е производна форма на сторя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).