семка

Речник на българския език

сѐмка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. семки, ж.
1. Отделно зрънце от семе на растение. В гроздето имаше ситни семки.
2. Обикн. мн. Печено слънчогледово или тиквено семе, което се яде. Купих две пакетчета семки.
3. Прен. Разг. Потомък, потекло. Щом е от неговата семка, не може да бъде по-добър.

Грешни изписвания (1)

  • семкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сем-ка
членувано сем-ка-та
мн.ч. сем-ки
членувано сем-ки-те
звателна форма