кокичка

Речник на българския език

кокѝчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кокѝчки, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кокичкъ
  • кукичка
  • кукичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-кич-ка
членувано ко-кич-ка-та
мн.ч. ко-кич-ки
членувано ко-кич-ки-те
звателна форма