костилка

Речник на българския език

костѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. костѝлки, ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви костилки.
прил. костѝлков, костѝлкова, костѝлково, мн. костѝлкови. Костилкови плодове.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • костилкъ
  • кустилка
  • кустилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос-тил-ка
членувано кос-тил-ка-та
мн.ч. кос-тил-ки
членувано кос-тил-ки-те
звателна форма