свещѐник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата. ___ прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка._
Синоними
Грешни изписвания (4)
- свештеник
- свещенек
- свищенек
- свищеник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | све-ще-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | све-ще-ни-ка | |
| пълен член | све-ще-ни-кът | |
| мн.ч. | све-ще-ни-ци | |
| членувано | све-ще-ни-ци-те | |
| бройна форма | све-ще-ни-ци | |
| звателна форма | све-ще-ни-ко | |