изповѐдник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. изповѐдници, м.
1. Духовник, който приема изповед.
2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен изповедник, преди да се оженят.
1. Духовник, който приема изповед.
2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен изповедник, преди да се оженят.
Грешни изписвания (15)
- езповеднек
- езповедник
- езпуведнек
- езпуведник
- есповеднек
- есповедник
- еспуведнек
- еспуведник
- изповеднек
- изпуведнек
- изпуведник
- исповеднек
- исповедник
- испуведнек
- испуведник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-по-вед-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | из-по-вед-ни-ка | |
| пълен член | из-по-вед-ни-кът | |
| мн.ч. | из-по-вед-ни-ци | |
| членувано | из-по-вед-ни-ци-те | |
| бройна форма | из-по-вед-ни-ци | |
| звателна форма | из-по-вед-ни-ко | |