наместник

Речник на българския език

намѐстник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. намѐстници, м. Заместник. • Архиерейски наместник. Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.

Грешни изписвания (7)

  • намеснек
  • намесник
  • наместнек
  • нъмеснек
  • нъмесник
  • нъместнек
  • нъместник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мес-т-ник
непълен член на-мес-т-ни-ка
пълен член на-мес-т-ни-кът
мн.ч. на-мес-т-ни-ци
членувано на-мес-т-ни-ци-те
бройна форма на-мес-т-ни-ци
звателна форма на-мес-т-ни-ко