намѐстник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. намѐстници, м. Заместник. • Архиерейски наместник. Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- намеснек
- намесник
- наместнек
- нъмеснек
- нъмесник
- нъместнек
- нъместник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-мес-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-мес-т-ни-ка | |
| пълен член | на-мес-т-ни-кът | |
| мн.ч. | на-мес-т-ни-ци | |
| членувано | на-мес-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-мес-т-ни-ци | |
| звателна форма | на-мес-т-ни-ко | |