наследник

Речник на българския език

наслѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. наслѐдници, м.
1. Лице, което получава наследство.
2. Прен. Продължител на нечия дейност.

Грешни изписвания (3)

  • наследнек
  • нъследнек
  • нъследник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-лед-ник
непълен член нас-лед-ни-ка
пълен член нас-лед-ни-кът
мн.ч. нас-лед-ни-ци
членувано нас-лед-ни-ци-те
бройна форма нас-лед-ни-ци
звателна форма нас-лед-ни-ко