духо̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. духо̀вници, м. Църковен служител; свещенослужител.
прил. духо̀внически, духо̀вническа, духо̀вническо, мн. духо̀внически.
прил. духо̀внически, духо̀вническа, духо̀вническо, мн. духо̀внически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- доховнек
- доховник
- духовнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ду-хов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ду-хов-ни-ка | |
| пълен член | ду-хов-ни-кът | |
| мн.ч. | ду-хов-ни-ци | |
| членувано | ду-хов-ни-ци-те | |
| бройна форма | ду-хов-ни-ци | |
| звателна форма | ду-хов-ни-ко | |