духовник

Речник на българския език

духо̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. духо̀вници, м. Църковен служител; свещенослужител.
прил. духо̀внически, духо̀вническа, духо̀вническо, мн. духо̀внически.

Грешни изписвания (3)

  • доховнек
  • доховник
  • духовнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-хов-ник
непълен член ду-хов-ни-ка
пълен член ду-хов-ни-кът
мн.ч. ду-хов-ни-ци
членувано ду-хов-ни-ци-те
бройна форма ду-хов-ни-ци
звателна форма ду-хов-ни-ко