монах

Речник на българския език

мона̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. мона̀си, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер.
прил. мона̀шески, мона̀шеска, мона̀шеско, мн. мона̀шески. Монашеско расо.

Грешни изписвания (1)

  • мунах

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-нах
непълен член мо-на-ха
пълен член мо-на-хът
мн.ч. мо-на-си
членувано мо-на-си-те
бройна форма мо-на-ха
звателна форма