калугер

Речник на българския език

калу̀гер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калу̀гери, м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. Ставам калугер. Подстригвам се за калугер.

Грешни изписвания (3)

  • калугир
  • кълугер
  • кълугир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лу-гер
непълен член ка-лу-ге-ра
пълен член ка-лу-ге-рът
мн.ч. ка-лу-ге-ри
членувано ка-лу-ге-ри-те
бройна форма ка-лу-ге-ра
звателна форма