жрец

Речник на българския език

жрец — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

жрѐцът, жрѐца, мн. жрецѝ, м.
1. В езическите религии — свещенослужител. Жрецът изричаше заклинания.
2. Прен. Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител. Жрец на изкуството.
прил. жрѐчески, жрѐческа, жрѐческо, мн. жрѐчески.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жрец
непълен член жре-ца
пълен член жре-цът
мн.ч. жре-ци
членувано жре-ци-те
бройна форма жре-ци
звателна форма жре-цо

Връзки