разцелувам

Речник на българския език

разцелу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разцелуваш, св.; Кого. Целувам многократно, звучно или силно. Разцелувах го за добре дошъл.

Грешни изписвания (7)

  • разцелувъм
  • разцилувам
  • разцилувъм
  • ръзцелувам
  • ръзцелувъм
  • ръзцилувам
  • ръзцилувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-це-лу-вам раз-це-лу-ва-ме
2 лице раз-це-лу-ваш раз-це-лу-ва-те
3 лице раз-це-лу-ва раз-це-лу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-це-лу-вах раз-це-лу-вах-ме
2 лице раз-це-лу-ва раз-це-лу-вах-те
3 лице раз-це-лу-ва раз-це-лу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-це-лу-вах раз-це-лу-вах-ме
2 лице раз-це-лу-ва-ше раз-це-лу-вах-те
3 лице раз-це-лу-ва-ше раз-це-лу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разцелувал съм разцелувала съм разцелувало съм разцелували сме
2 лице разцелувал си разцелувала си разцелувало си разцелували сте
3 лице разцелувал е разцелувала е разцелувало е разцелували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разцелувал бях разцелувала бях разцелувало бяхме разцелували
2 лице беше разцелувал беше разцелувала беше разцелувало бяхте разцелували
3 лице беше разцелувал беше разцелувала беше разцелувало бяха разцелували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разцелувам ще разцелуваме
2 лице ще разцелуваш ще разцелувате
3 лице ще разцелува ще разцелуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разцелувал ще съм разцелувала ще съм разцелувало ще сме разцелували
2 лице ще си разцелувал ще си разцелувала ще си разцелувало ще сте разцелували
3 лице ще е разцелувал ще е разцелувала ще е разцелувало ще са разцелували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разцелувам щяхме да разцелуваме
2 лице щеше да разцелуваш щяхте да разцелувате
3 лице щеше да разцелува щяха да разцелуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разцелувал щях да съм разцелувала щях да съм разцелувало щяхме да сме разцелували
2 лице щеше да си разцелувал щеше да си разцелувала щеше да си разцелувало щяхте да сте разцелували
3 лице щеше да е разцелувал щеше да е разцелувала щеше да е разцелувало щяха да са разцелували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разцелувал съм разцелувала съм разцелувало съм разцелували сме
2 лице разцелувал си разцелувала си разцелувало си разцелували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разцелувал съм разцелувала съм разцелувало съм разцелували сме
2 лице разцелувал си разцелувала си разцелувало си разцелували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разцелувал била съм разцелувала било съм разцелувало били сме разцелували
2 лице бил си разцелувал била си разцелувала било си разцелувало били сте разцелували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разцелувам щяла съм да разцелувам щяло съм да разцелувам щели сме да разцелуваме
2 лице щял си да разцелуваш щяла си да разцелуваш щяло си да разцелуваш щели сте да разцелувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разцелувал щяла съм да съм разцелувала щяло съм да съм разцелувало щели сме да сме разцелували
2 лице щял си да си разцелувал щяла си да си разцелувала щяло си да си разцелувало щели сте да сте разцелували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разцелувал бих разцелувала бих разцелувало бихме разцелували
2 лице би разцелувал би разцелувала би разцелувало бихте разцелували
3 лице би разцелувал би разцелувала би разцелувало биха разцелували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-це-лу-вай раз-це-лу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-це-лу-ван
непълен член раз-це-лу-ва-ния
пълен член раз-це-лу-ва-ни-ят
женски род раз-це-лу-ва-на
членувано раз-це-лу-ва-на-та
среден род раз-це-лу-ва-но
членувано раз-це-лу-ва-но-то
множествено число раз-це-лу-ва-ни
членувано раз-це-лу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-це-лу-вал
непълен член раз-це-лу-ва-лия
пълен член раз-це-лу-ва-ли-ят
женски род раз-це-лу-ва-ла
членувано раз-це-лу-ва-ла-та
среден род раз-це-лу-ва-ло
членувано раз-це-лу-ва-ло-то
множествено число раз-це-лу-ва-ли
членувано раз-це-лу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-це-лу-вал
женски род раз-це-лу-ва-ла
среден род раз-це-лу-ва-ло
множествено число раз-це-лу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-це-лу-ващ
непълен член раз-це-лу-ва-щия
пълен член раз-це-лу-ва-щи-ят
женски род раз-це-лу-ва-ща
членувано раз-це-лу-ва-ща-та
среден род раз-це-лу-ва-що
членувано раз-це-лу-ва-що-то
множествено число раз-це-лу-ва-щи
членувано раз-це-лу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-це-лу-вай-ки