бил е разцелувал

Речник на българския език

1. бил е разцелувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разцелувал е производна форма на разцелувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).