бил разцелувал

Речник на българския език

1. бил разцелувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разцелувал е производна форма на разцелувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).