разцелувал си

Речник на българския език

1. разцелувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разцелувал си е производна форма на разцелувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разцелувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разцелувал си е производна форма на разцелувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разцелувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разцелувал си е производна форма на разцелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).