разцелувал

Речник на българския език

1. разцелувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разцелувал е производна форма на разцелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разцелувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разцелувал е производна форма на разцелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разцелувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разцелувал е производна форма на разцелувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разцелувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разцелувал е производна форма на разцелувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).