разхубавя

Речник на българския език

1. разхубавя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разхубавиш, мин. св. разхубавих, мин. прич. разхубавил, св.вж. [[разхубавявам 2 ._

Грешни изписвания (16)

  • разхобавйа
  • разхобавйъ
  • разхобъвйа
  • разхобъвйъ
  • разхубавйа
  • разхубавйъ
  • разхубъвйа
  • разхубъвйъ
  • ръзхобавйа
  • ръзхобавйъ
  • ръзхобъвйа
  • ръзхобъвйъ
  • ръзхубавйа
  • ръзхубавйъ
  • ръзхубъвйа
  • ръзхубъвйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ху-ба-вя раз-ху-ба-вим
2 лице раз-ху-ба-виш раз-ху-ба-ви-те
3 лице раз-ху-ба-ви раз-ху-ба-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ху-ба-вих раз-ху-ба-вих-ме
2 лице раз-ху-ба-ви раз-ху-ба-вих-те
3 лице раз-ху-ба-ви раз-ху-ба-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ху-ба-вях раз-ху-ба-вях-ме
2 лице раз-ху-ба-ве-ше раз-ху-ба-вях-те
3 лице раз-ху-ба-ве-ше раз-ху-ба-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разхубавил съм разхубавила съм разхубавило съм разхубавили сме
2 лице разхубавил си разхубавила си разхубавило си разхубавили сте
3 лице разхубавил е разхубавила е разхубавило е разхубавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разхубавил бях разхубавила бях разхубавило бяхме разхубавили
2 лице беше разхубавил беше разхубавила беше разхубавило бяхте разхубавили
3 лице беше разхубавил беше разхубавила беше разхубавило бяха разхубавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разхубавя ще разхубавим
2 лице ще разхубавиш ще разхубавите
3 лице ще разхубави ще разхубавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разхубавил ще съм разхубавила ще съм разхубавило ще сме разхубавили
2 лице ще си разхубавил ще си разхубавила ще си разхубавило ще сте разхубавили
3 лице ще е разхубавил ще е разхубавила ще е разхубавило ще са разхубавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разхубавя щяхме да разхубавим
2 лице щеше да разхубавиш щяхте да разхубавите
3 лице щеше да разхубави щяха да разхубавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разхубавил щях да съм разхубавила щях да съм разхубавило щяхме да сме разхубавили
2 лице щеше да си разхубавил щеше да си разхубавила щеше да си разхубавило щяхте да сте разхубавили
3 лице щеше да е разхубавил щеше да е разхубавила щеше да е разхубавило щяха да са разхубавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разхубавял съм разхубавяла съм разхубавяло съм разхубавели сме
2 лице разхубавял си разхубавяла си разхубавяло си разхубавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разхубавил съм разхубавила съм разхубавило съм разхубавили сме
2 лице разхубавил си разхубавила си разхубавило си разхубавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разхубавил била съм разхубавила било съм разхубавило били сме разхубавили
2 лице бил си разхубавил била си разхубавила било си разхубавило били сте разхубавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разхубавя щяла съм да разхубавя щяло съм да разхубавя щели сме да разхубавим
2 лице щял си да разхубавиш щяла си да разхубавиш щяло си да разхубавиш щели сте да разхубавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разхубавил щяла съм да съм разхубавила щяло съм да съм разхубавило щели сме да сме разхубавили
2 лице щял си да си разхубавил щяла си да си разхубавила щяло си да си разхубавило щели сте да сте разхубавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разхубавил бих разхубавила бих разхубавило бихме разхубавили
2 лице би разхубавил би разхубавила би разхубавило бихте разхубавили
3 лице би разхубавил би разхубавила би разхубавило биха разхубавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ху-ба-ви раз-ху-ба-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ху-ба-вен
непълен член раз-ху-ба-ве-ния
пълен член раз-ху-ба-ве-ни-ят
женски род раз-ху-ба-ве-на
членувано раз-ху-ба-ве-на-та
среден род раз-ху-ба-ве-но
членувано раз-ху-ба-ве-но-то
множествено число раз-ху-ба-ве-ни
членувано раз-ху-ба-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ху-ба-вил
непълен член раз-ху-ба-ви-лия
пълен член раз-ху-ба-ви-ли-ят
женски род раз-ху-ба-ви-ла
членувано раз-ху-ба-ви-ла-та
среден род раз-ху-ба-ви-ло
членувано раз-ху-ба-ви-ло-то
множествено число раз-ху-ба-ви-ли
членувано раз-ху-ба-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ху-ба-вял
женски род раз-ху-ба-вя-ла
среден род раз-ху-ба-вя-ло
множествено число раз-ху-ба-ве-ли

2. разхубавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разхубавя е производна форма на разхубавея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разхубавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разхубавя е производна форма на разхубавея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).