разхубавели

Речник на българския език

1. разхубавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разхубавели е производна форма на разхубавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхубавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разхубавели е производна форма на разхубавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. разхубавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разхубавели е производна форма на разхубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. разхубавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разхубавели е производна форма на разхубавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).